Един дванайсетчасов ден

v

CROZZON DI BRENTA Pilastro dei Francesi I° salita: Jean Frehel- Dominique Leprince Ringuet 4 agosto 1965 lunghezza: 900 m. difficolta’: VI

Соловото катерене е нещо, което ме пленяваше още като дете. Първите ми опити бяха около хижата. Бях малко дете, после момче и все нямаше с кой да катеря. В началото катерех само по няколко метра, после все повече и повече. Не мога да обясня как се чувствах, но постепенно свикнах с новото си занимание. Нямах предства какво е въже, клин или карабинер, нито как да се осигурявам. По-късно дойде периодът, когато с моите приятели катерехме трудни маршрути, въпреки че предпочитах да бъда сам. Опасността не ме плашеше, просто защото много ми харесваше да го правя, но това осъзнавам едва днес. Спомням си, веднъж Чезаре Маестри ми каза: “Когато катериш сам, трябва да се чувстваш така все едно си на метър от земята”. И това е самата истина: когато си сам, няма значение дали си на десет или на няколкостотин метра от земята.. сам си, без въже, единствената ти осигуровка са пръстите на ръцете и трябва да се чувстваш така, все едно катериш с приятел, въже и клинове. Понякога си спомням за соловите си катерения и направо изтръпвам. Не препоръчвам на никого да катери в самота – не си струва, животът е толкова хубав. Дори при положение, че соловото катерене е най-чистата форма на планинарството: по-очарователно, по-егоистично, по-трудно, по-неописуемо, по-рисковано и много по-вълнуващо…но най-вече по-интимно!

Едно самотно общуване за 12 часа – 31-ви юли 1989 г.

<

PILASTRO DELLA TOSA Parete Est I° salita: G. Graffer – B. Detassis 13 agosto 1937 lunghezza: 300 m. difficolta’: VI

Не е студено, но когато трябва да напусна спалния чувал и неговата приятна топлина, винаги ми е трудно. Трябва вече да ставам и чувам как Бруно (Бруно Детасис) нарежда дървата покрай печката: около шест сутринта е. Закусвам с парче шоколад, оставям раницата с нещата, които няма да ми трябват в ъгъла и след кратък разговор с моя стар и мъдър учител Бруно, напускам хижата забързан. Поемам по приятната пътека, която ще ме отведе до Крозон (Crozzon di Brenta).

Пристигам под стената и катеря бързо по гуменки, по наклонения винкел, който ме отвежда до първите тераси и достигам основата на най-трудното въже. Обувам еспадрилите и продължавам по това историческо въже от “Стълба на французите”. Чувствам се добре и слънчевият ден ме зарежда с енергия. Скалата постепенно от жълта става сива, следва друга плоча, дълъг винкел и отново плоча, траверс и скалата постепенно поляга. Отново обувам гуменките и катеря бързо до заслон Кастильони, на върха на Крозон. Сядам, докато вписвам името си в книгата на върха. Поглеждам часовника – часът е 8:45.

Нямам точен план, към който да се придържам, а само бегла идея се върти в главата ми и ще продължа докато физиката и умът ми издържат. Бруно със сигурност щеше да ме вразуми..

Преминавам траверса до Чима Тоса, който ми е добре познат, след което се спускам по камината на нормалния маршрут и съвсем скоро съм под стълба на Тоса. Катеря бързо до първата тераса, където започват трудностите. Както обикновено се преобувам, изпушвам още една проклета цигара и започвам да катеря най-ангажиращата част. Тя не ме тревожи особено, защото наскоро се наложи да я катеря и после откатервам, заради разразилата се внезапно буря. Докато катеря си мисля за великия Джорджо Графер, който първи изкатерва този маршрут заедно с Бруно Детасис.. Следва още един труден участък и след това продължавам по-бързо към върха. В 10:20 се спускам отново по нормалния маршрут и после тичам надолу. Съкращавам пътя до Кампаниле Басо, минавайки през не толкова известния превал между Брента Баса и Чима Маргерита.

b

CAMPANILE BASSO Spigolo Graffer I° salita: G. Graffer – A. Miotto agosto 1934 lunghezza: 500 m. difficolta’: VI

Вече катеря по Ръба на Графер и лесно достигам до трудния сив винкел: хватките са малки, но чисти и еспадрилите лепят по грапавата скала. След това отново обувам гуменките, защото пръстите на краката вече започват да ме болят. Подминавам няколко катерачи, които ме гледат втренчено, може би заради дългата ми коса. Достигам Stradone Provinciale, ширката тераса в средната част на Campanile Basso и продължавам по нормалния път. Приятна разходка от четвърта категория.. В 12:40 достигам върха на кулата. Тук има катерачи и аз откровено избягвам погледите им, които ме смущават. Вписвам името си в книгата на върха и започвам да откатервам. Не нося въже, а само малка раничка за еспадрилите, червената тениска (за която моят приятел Андреа Сарки често ме подиграва тъй като не подхожда на планината), цигарите, малко сладки неща и една торбичка с магнезий. Когато достигам до основата оставям Via delle Bocchette (Известна виа ферата в тази част на планината, дело на Бруно Детасис) и се спускам от другата страна, под стената на Brenta Alta.

Започвам маршрута на Детасис-Батистата-Джордани. Скалата е чудесна и въпреки че се чувствам малко уморен, се наслаждавам на движенията от катеренето. Загубен в огромната сива стена, дори не мисля за крака си. Само преди единадесет месеца на 31-ви август, счупих крака си много лошо при инцидент, докато карах трактора си с провизии за хижа “Дванадесетте апостоли”. Беше грозен момент.. Целият бях в кръв и мислех, че и двата ми крака са счупени, коста се подаваше.. Беше наистина лош момент от живота ми, но вече съм по-добре.. иначе нямаше да съм тук.

Вече съм на последната част по маршрута на Писони и бързо се спускам по по-лесни скали. Когато достигам Bocca di Brenta (превал до хижа Pedrotti между върховете Brenta Bassa и Brenta Alta), изкушението да продължа до хижа. Brentei е силно, но не съм чак толкова уморен и когато минавам под Campanile Alto поглеждам нагоре и секунди по-късно няколко метра вече ме делят от земята. Първата част от ръба е лесна. После катеря наляво по винкела на Оджонни, труден участък. Но се движа бързо и в 17:40 съм на върха. Сега определено съм уморен, но продължавам: слизането по нормалния маршрут е бързо.. а бягането по Via delle Bocchette – отпускащо. Спускам се по улея между Brenta Alta и Campanile Basso много, много бързо. Пътеката до хижата ми прилича на магистрала. Поглеждам часовника без да спирам. В 18:28 достигам хижа Brentei. За миг си представям още един маршрут, но съм прекалено уморен, краката ми са отекли, а и ме чака клиент в друга хижа. Поздравявам Бруно и сина му Клаудио и уморен продължавам към хижа Tuckett.

c

BRENTA ALTA Parete Est I° salita: B. Detassis – U. Battistata – E. Giordani 14-15 agosto 1934 lunghezza: 500 m. difficolta’: VI

Ermanno Salvatera (Пинцоло, 1955 г.) е италиански алпинист, особено активен в Доломитите на Брента и Патагония, автор на няколко документални филми. Смятан за най-долемия познавач на района на Серо Торе. Още от малък живее със семейството си на хижа “XII-те апостоли” в Брента. На 11 години прави първото си изкачване по кулите Agola. С особена заслуга за развитието на съвременното катерене в Доломитите с няколко много трудни премиерни маршрута като via Delle Aspiranti guide по стълба на Бруно, via Super Maria по североизточната стена на Crozzon di Brenta (посветен на бабата на Салватера, по прякор баба Брента), via Soddisfazione на Cima d’Ambiez и др. През 1989 г. изкачва последователно и фрий соло за 11 часа и 58 мин. няколко от класиките в Долината на Брента Алта:

Pilastro dei Francesi sul Crozzon di Brenta, 900 m, VI,
Parete est del Pilastro della Cima Tosa, 300 m, VI,
Spigolo Graffer del Campanile Basso, 500 m, VI,
Parete est della cima Brenta Alta, 500 m, VI,
Diedro Oggioni del sul Campanile Alto, 700 m, V.

 

През 1988 г. поставя скоростен рекорд със ски, спускайки се с 211.64 км/в по кулоара на Canalone Neri между Cima Tosa i Crozzon di Brenta, който не е подобрен през следващите пет години. През 1985 г. заедно с Andrea Sarchi, Maurizio Giarolli и Paolo Caruso осъществява първо зимно изкачване на Серо Торе. През 2005 Alessandro Beltrami и Rolando Garibotti, след няколко неуспешни опита, завършва своя най-голям успех – маршрутът El arca del los Vientos по северната стена на Серо Торе, който проследява пътя на Чезаре Маестри и Тони Егер от 1959 г. Не намират следи от предишно изкачване и така със своите изявления Салватера, (първоначално поддръжник на Маестри) разпалва наново дискусиите около първото изкачване на върха.

d

CAMPANILE ALTO Diedro Oggioni I° ascent: Josve Aiazzzi-Andrea Oggioni 11 september 1954 lunghezza: 700 m. difficolta’: VI-

 

Leave a Reply