Има ли бъдеще за скалните клинове?

Трябва ли да продължаваме да използваме скални клинове като полу-перманентни осигуровки или вече е време да ги извадим от обръщение?
Bolt Products е немски производител на осигуровки за катерене. Собственикът James Titt има  зад гърба си солидно минало на традиционен катерач, започвайки кариерата си на скалите по брега на Южна Англия. Като производител той проучва възможността да произвежда клинове от неръждаема стомана като перманентни осигуровки. След като дълго се занимава с изпитване и проучване, той изпраща на BMC Technical Committee следния доклад:

“Има два стандарта за скалните клинове EN и UIAA. Те определят минималната сила, изисквания, характеристики и дизайн, но не посочват колко издържа един забит в скалата клин. Тъй като не намерих добър доклад за това колко издръжливи всъщност са поставените в скалата клинове, реших да направя собствено проучване.

Резултати от натоварването.

Тестовете бяха направени във вертикални цепнатини, натоварване по оста на забиване, в мек варовик. Това до голяма степен онагледява най-лошо поставените клинове. Също така тестове бяха направени и при хоризонтални цепнатини в твърд гранит, този път натоварване перпендикулярно на оста на забиване – това характеризира най-солидно поставените клинове.

Резултатите варираха в широки граници – от обезпокояващите 2kN (здрави колкото най-малките клеми) до успокояващите 31.4kN (колкото хубаво поставен болт). Двата главни фактора, които повлияват представянето са дизайна и материала на клина.

Мека стомана

mild_steel_pegСлабо до много слабо представяне на новите клинове, ръждясва лесно. Държат еднакво слабо при напречни и осови натоварвания главни защото е невъзможно да бъдат забити добре, поради това, че се деформират твърде рано.

Най-добрият резултат беше 10.8kN, когато се скъса ухото (Stubai 4mm), а най-ниският 2kN, когато клинът се извади от натоварването. 5mm клин се предствади дори по-лошо, изваждайки се само при 3.4kN в най-добрия случай. Производителят Charlet Moser решавайки да ги предпази от корозия ги поцинкова, не обръщайки внимание на факта, че цинкът е един от металите използвани в лагерите заради лубрициращите си свойства. В интерес на истината малко ръжда не е нещо лошо, тъй като статичният коефициент на триене за гранита на леко ръждясали клинове е с 20% по-добър отколкото при нормална стомана. Стандартните 5mm и 6mm клинове постигат средно 6.8kN в двата теста, като мекостта на материяла им позволява да се огъват лесно и да излизат.

Твърда отлята стомана

cast_peg_smallМного малко производители, мислеха, че съм изпитал и някои от старите клинове. Те бяха ¼” Lost Arrow /King Pin, един на Cassin и един без марка, но изглеждаше сходно. И двата клина държаха добре, поне толкова, че да си скъсат. Ухото на

Cassin-а се скъса на 18.3kN, а това на другия клин на 21.7kN. На осово натоварване средно издържаха на 16.3kN .

 

 

Хром-молибденова стомана

chromoly_peg_smallТе показват най-добри резултати, но могат да се появят спонтанни пукнатини, дори и след години на вярна служба, най-вече в огънатите форми.

Поколения катерачи разчитаха на най-добрите клинове на Yvon Chouinard и 5/16″ Lost Arrowр които забити в хоризонтални пукнатини са нещо супер надеждно. Единствения сценарий, при който тези клинове се вадят е когато скалата отдолу започне да се пропуква при 31.4kN. При натоварвания по оста издържат до 19kN, когато цепката се разпада и определено ще покажат по-добри резултати при по-здрава скала.

Подобни са и резултатите при Clog. 30.8kN за 5/8″ П-образен клин изненадаха дори мен, въпреки че след натоварването клинът не ставаше за нищо и тестът не можеше да се повтори. Показателите в мека скала бяха относително слаби (10.8kN) тъй като се врязваше в скалата заради малката дебелина на стоманата.  1/8″ Clog knife blade, доста къс и широк клин сравнен със съвременните клинове, беше приятна изненада. Въпреки малките си размри постигна 12.3kN по оста и 13.8kN при хоризонтална цепнатина.

Неръждаема стомана

Държи доста добре, почти колкото хром-молибденовите клинове. Изпробвах няколко такива клина, обикновен AISI316 6mm издържа до 13.4kN, но се огъваше при набиването. Същата форма, но от специално закален материал издържа на 16.8kN тъй като можахме да го забием по-дълбоко. Последните два клина се представиха добре в хоризонталните цепнатини, мекият на 24.3kN, а закаленият – 26.8kN. Двата заварени клина се представиха в двете крайности: 6 милиметровият слабо със само 8.4kN и 10.8kN в двете посоки, докато 8 милиметровият издържа съответно на 13.4kN и 29.2kN.

stainless_peg_small

Клиновете от неръждаема стомана могат да страдат от стресово корозионно напукване близо до морето. С подходящата сплав това може да се избегне, но на висока цена (30 000 евро за тон).

Титаний

В зависимост от сплавта характеристиките може да са близки до тези на клиновете от мека стомана до тези от неръждавейка. Ние имахме само няколко плоски клина, останали от експедция преди години и преди да попитате не бяха на USHBA. Те се оказаха доста корави и човек може да се зачуди от коя част на руската космическа програма идва материалът.titan_peg_small

При натоварване по оста на забиване титаниевите клинове постигнаха средно 12kN, което е добър резултат като се има предвид, че ги забивахме само 2.5cm. Дизайнът им ни попречи да ги изпробваме в хоризонтална цепнатина. Титаниевите клинове не са за всеки джоб, само матриалът за направата на един клин струва над €20.

Развенчани митове за скалните клинове

Мит 1: Клиновете от мека стомана стават за постоянни осигуровки. В интерес на истината това твърдение трябва да звучи по следния начин “Клиновете от мека стомана Ще станат постоянни осигуровки”, защото е почти невъзможно да бъдат премахнати с чук, а ако все пак успеете те почти винаги са неизползваеми поради голямото деформиране.

Мит 2: Клиновете от мека стомана се моделират по цепнатината и по този начин държат повече. Разбира се, че се моделират, но това не им помага особено. В момента, в който първоначалното съпротивление е преодоляно, те се вадят много лесно. Във всички тестове се оказа, че меките клинове държат най-малко, деформирани или не.  На кратко, меките клинове трудно се вадят, но почти винаги държат доста малко.

Мит 3: Набивате клин докато тона на звъненето спре да се повишава и спре. Всички клинове които тествахме имаха различна честота на звънене, V-образните при това издаваха хубаво звънене, дори когато не са в цепнатина. Набиване до момента в който честотата е най-висока имаше за резултат слабо държащ клин. Това, което се считаше за надежно забит клин по горния метод се оказа, че дори не може да удържи тежестта на тестовата установка. Най-здравите на вадене клинове бяха тези “набити до край”, или защото не можехме да ги забием повече, или защото започваха да се деформират. Разбира се че способността на човек да чуе кога звънеето престава е относително нещо и зависи от възрастта, така че внимавайте за забити от някой възрастен катерач клинове!

Мит 4: Титаният е лек и устойчив на корозия. Чистият титаний в действителност е доста слаб и мек материал, ASTM grade 1 и има пределна сила на опън от само 240N/mm². (ASTM 1018 мека стомана е 440N/mm² ). В сплав с алуминий и ванадий (grade 5 например) му дават максимална сила на опън от 896N/mm², почти същата като на студено обработена неръждавейка или хром-молибденова стомана. За съжаление в такава сплав той е податлив на корозионно напукване при наличие на солена вода, така че за обекти близо до брега трябва да добавите паладий, рутений или никел. Добър избор за клинове ще бъде нещо от рода на grade 27, сплав на титаний/алуминий/ванадий/рутений/. За съжаление такава сплав ще ви излезе около €300,000 за тон суров материал.

Поставените в скалата клинове: Надеждни или не?

Ако от доста време се навъртате по скалните обекти и имате енциклопедични познания за производството на клинове може би има шанс да прецените това към което се осигурявате, в противен случай ще бъде просто чист късмет дали клинът е произведен от бракувана италианска автостомана или най-добрата американска или английска индустриална стомана. Простото поглежнане на главата на клина ви казва много малко за останалата част. На снимките долу, ухото изглежда еднакво, но горният клин издържа 18.3kN, докато този долу само 4.2kN!

two_pegs_smallСкалната ерозия е сериозен фактор; повечето от вас, които са катерили в Портланд /Portland, UK/ знае за стърчащите клинове, които са доказателство за ерозия, около 0.5mm на година. Естествено клин, поставен в цепнатина ерозираща с тази скорост, ще бъде безполезен след доста кратко време. Точно колко е трудно да се каже, но не трябва да се забравя, че силите на триене действат само на атомно ниво. Един от клиновете от моя тест беше премахнат от установката за рапел на ръка! Няма значение каква е скалата, това влияе само на скоростта на ерозия.

Всички скали се движат, някои бавно, други по-бързо. Цепнатините са само доказателство за това. Места като Swanage се движат бързо, при една от моите първи премиери там използвах тънки клинове, а по-късно същата година Moac (форма на клеми).. след някоко години цялата колона изчезна. От каква полза би бил един неръждаем клин в такава ситуация? Замръзването е друг потенциален проблем, или заради отварянето на цепнатината или заради избутване на клина навън, като има сведения от Щатите и Алпите за разхлабени клинове вследствие на тези сили.

Заключения

Резултатът от производството на хубави неръждаеми клинове е това, че катерачът може сляпо да им се довери и това да има фатални последици.

Катерачите от по-старите поколения много правилно не се доверяват на наличните в скалата клинове, ръждясали или не! Модерните спортни катерачи може да си мисли, че това, което изглежда лъскаво и ново е и здраво.

На един клин може да се вярва само в деня в който е поставен. Само катерачътм който е поставил клина може да има мнение за неговата надеждност, всичко останало е само предположение.

Аз си мисля, че да пуснеш на пазара неръждаеми клинове, предназначени за постоянна осигуровка, би било безотговорни и трябва да се търси друго решение.

Бъдещето на клиновете

Ситуацията в момента, а именно да се оставят клинове за перманентни осигуровки докато ръждясат или се счупят, без друга алтернатива за осигуряване, очевидно не е най-добия път и има няколко други възможни решения:

Постоянна подмяна и инспекция: може би премахване и подмяна (с хром-молибденова стомана), да кажем всяка година, ще направи нещата по-безопасни, но кой ще бъде доброволеца и как незапознатият катерач ще знае, че това е направено?

Замяна на клиновете с болтове: това е което се прави в по-голямата част на Европа и в известен смисъл е единственото очевидно решение. По местата, в които традиционно болтове не се използват, катерачите ще са твърдо против това решение.

Изкуствени легла за клеми/прусеци: по моето скромно мнение това не е по-различно от болтирането, или използваш наличните естествени осигуровки или променяш скалата, за да поставиш други. Това определено не отговаря на етиката на Острова.

Премахване/неизползване на клинове. Това значи маршрутите да се освободят от клиновете. Определено ще покачи друдността на много турове или дори ще ги направи “неосигурими”. Всъщност точно това се случва в следствие на остаряващите и несигурни клинове.

Връщане към етиката при която клинове се поставят от водача или при рапел и се премахват от втория: Маршрутите в такъв случай трябва да се прекатегоризират и естествено местата за поставяне на осигуровки ще бъдат повредени с годините и може би неизползваеми. Премахването на клинове с оглед замяната им с джаджи със сигурност не е по-различно от изкустено пробитите места за осигуровки, само по-бавно.

Гледна точка на BMC Technical Committee

Трябва да се признае, че резултатите и изводите от този доклад са работа на James Titt и не са признати от BMC Technical Committee.

Веднага става очевидно, че в доклада е вложена доста работа. Изводите, базирани на резултатите от тестовете, не могат да се отрекат. Много катерачи имат надежда че ще се намери производител на неръждаеми клинове за полу-постоянни осигуровки.Този доклад обаче показва, че това е малко вероятно и повдига въпроса какво ще правим с клиновете в бъдеще. Това е въпрос, който самите катерачи трябва да решат, вероятно с разминавания в мнието на катерачите от различите катерачни обекти.

Гледната точка на Technical Committee, основана на по-ранна разработка и взимайки предвид този доклад е че клиновете трябва да се считат за осигуровки, поставяни от водача така както клемите и френдовете. С други думи, само човекът, който поставя клина може да има реална представа за него. Очевидно това отново се основава на индивидуалния опит. На клиновете не трябва да се разчита като на полу-постоянни осигуровки, поради присъщата им ненадежност и изменчивост. Там където етиката позволява, само болтовете са допустими полу-постоянни осигуровки или установки.

Според Technical Committee не би било уместно BMC да предоставя клинове за установки заради причините посочени по-горе.

In the view of the Technical Committee it would be unwise for the BMC to provide pegs to be used as anchors for the reasons outlined above.

Свързани линкове:

UIAA Pictorial Standard 122 for Pitons
The UIAA Safety Commission develops and revises technical safety standards for mountaineering and climbing equipment.

Bolt Products
James Titt, author of the test report, runs Bolt Products.
Winner of an OutDoor Industry Award 2008 for his innovative products.

UKClimbing.com
This feature has been produced in association with UKClimbing.com

Is there a future for pegs in British climbing?
Posted by Dan Middleton on 18/12/2008

One Comment

  1. разбира се че има бъдеще за старите клинци лепените клинове са само за спортни маршрути кои използва лепени клинове за алпинизъм

Leave a Reply